На Пловдив му трябва нов кмет. С този сме към нищото
е първата оповестена кандидатура за кмет на Пловдив на локалните избори следващата година. Изхвърлена от депутатските листи на ГЕРБ – предложиха и неизбираемо място, тя се врътна и сподели, че се посвещава още веднъж на локалната политика. През 2019 година, като претендент на " Съюз за Пловдив “, тя се класира трета с 12 460 гласа. Четири години по-рано имаше по-добър резултат – 16 844.
Каназирева се е устремила към нова загуба на локалните избори. Защото се държи по този начин, като че ли никой не знае за политическите й лупинги – ГЕРБ, Кунева, Радан Кънев, отново ГЕРБ в този момент. Държи се като украса на всяко политическо скимване.
Очевидно е, че Каназирева няма да бъде претендентът на ГЕРБ. Очевидно е, че ще й бъде мъчно да приказва против локалното ръководство на ГЕРБ след парламентарните завършения от името на партията. Няма огромен избор.Сигурно ще избере комфортна укрепление – да вземем за пример от плюш и дунапрен, с цел да се прави на фасадна опозиционерка – против властта, само че не напълно. Такава кандидатура е маргинализирана още с появяването си. Прогнозата не е сложна – няма да е идващият кмет на Пловдив.
Другият воин на деня – кметът , се надява да повтори мандата си на гърба на. Мотиката беше към този момент един път настъпена през есента на 2019 година. След три години от мандата Пловдив неистово се нуждае от нов кмет. Димитров и администрацията му се носят от инерцията на предходната мощна локална власт, нямат въображение за друго и все по-ускорено се ускоряват към стената на разрушените илюзии.
" Поемам един бързо разрастващ се град “, сподели Димитров преди три години. Не сподели, че това е градът на , само че се подразбира. Или както обичат да се показват политическите джуджета – " Моделът Тотев “. Вече и те схванаха какво значи този модел – бурно икономическо развиване, вложения, изменена градска среда, Европейска столица на културата.
" Моделът Димитров “ е овалян от лобистки ползи и липса на визия кой да е Пловдив. Издигането на Димитров за втори мандат ще е политическа безнаказаност. А и не трябва да ни ръководят страхливци, които без гърба на партиите си наподобяват на тези досадни щипалки, които елементарно се размазват с вестник или каквото имате на разположение. Цапвате ги и с тях е свършено.
С ръководството на Димитров е свършено, сочи политическата логичност.
Тогава какво следва?
все още е " Момчето, което не си отива “. Не си е отишъл, не е махнал за довиждане.Връщането му отпред на града е във въображението на тези, които видяха и схванаха какъв брой едва може да бъде едно ръководство, комплицирано от неверен избор. Но това е въображение. ГЕРБ може да се довери и на извънпартийна фигура.
Другата конспирация е изборът на " Продължаваме промяната “ и " Демократична България “. В какви връзки ще бъдат след една година – още ли ще бъдат влюбени и по какъв начин ще се схванат за общ претендент. Дали той ще е Йордан Иванов, прекарал няколко месеца на губернаторското място. Не е впечатляващ избор.
Дори ГЕРБ би трябвало да се бори против настоящето ръководство на ГЕРБ в града.Защото е път към нищото. Натам може да се запъти и партията, в случай че хареса Димитров за втори мандат.
Каназирева се е устремила към нова загуба на локалните избори. Защото се държи по този начин, като че ли никой не знае за политическите й лупинги – ГЕРБ, Кунева, Радан Кънев, отново ГЕРБ в този момент. Държи се като украса на всяко политическо скимване.
Очевидно е, че Каназирева няма да бъде претендентът на ГЕРБ. Очевидно е, че ще й бъде мъчно да приказва против локалното ръководство на ГЕРБ след парламентарните завършения от името на партията. Няма огромен избор.Сигурно ще избере комфортна укрепление – да вземем за пример от плюш и дунапрен, с цел да се прави на фасадна опозиционерка – против властта, само че не напълно. Такава кандидатура е маргинализирана още с появяването си. Прогнозата не е сложна – няма да е идващият кмет на Пловдив.
Другият воин на деня – кметът , се надява да повтори мандата си на гърба на. Мотиката беше към този момент един път настъпена през есента на 2019 година. След три години от мандата Пловдив неистово се нуждае от нов кмет. Димитров и администрацията му се носят от инерцията на предходната мощна локална власт, нямат въображение за друго и все по-ускорено се ускоряват към стената на разрушените илюзии.
" Поемам един бързо разрастващ се град “, сподели Димитров преди три години. Не сподели, че това е градът на , само че се подразбира. Или както обичат да се показват политическите джуджета – " Моделът Тотев “. Вече и те схванаха какво значи този модел – бурно икономическо развиване, вложения, изменена градска среда, Европейска столица на културата.
" Моделът Димитров “ е овалян от лобистки ползи и липса на визия кой да е Пловдив. Издигането на Димитров за втори мандат ще е политическа безнаказаност. А и не трябва да ни ръководят страхливци, които без гърба на партиите си наподобяват на тези досадни щипалки, които елементарно се размазват с вестник или каквото имате на разположение. Цапвате ги и с тях е свършено.
С ръководството на Димитров е свършено, сочи политическата логичност.
Тогава какво следва?
все още е " Момчето, което не си отива “. Не си е отишъл, не е махнал за довиждане.Връщането му отпред на града е във въображението на тези, които видяха и схванаха какъв брой едва може да бъде едно ръководство, комплицирано от неверен избор. Но това е въображение. ГЕРБ може да се довери и на извънпартийна фигура.
Другата конспирация е изборът на " Продължаваме промяната “ и " Демократична България “. В какви връзки ще бъдат след една година – още ли ще бъдат влюбени и по какъв начин ще се схванат за общ претендент. Дали той ще е Йордан Иванов, прекарал няколко месеца на губернаторското място. Не е впечатляващ избор.
Дори ГЕРБ би трябвало да се бори против настоящето ръководство на ГЕРБ в града.Защото е път към нищото. Натам може да се запъти и партията, в случай че хареса Димитров за втори мандат.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ